Граждански организации, неправителствени организации, НПО – кои са те и какво правят? Все по-често чуваме от политици и журналисти за различни неправителствени организации, но рядко свързваме тези понятия с конкретни примери от нашия личен живот. Макар че такива примери не липсват: спортните клубове, в които ходим ние или децата ни, множество културни събития и концерти, обучения и семинари, които посещаваме, са организирани именно от граждански организации.
На правен език те се наричат – юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ). То обхваща сдруженията и фондациите, които се създават за постигането на нестопански цели – от защита на природата и животните, подпомагане включването в обществото на различни уязвими групи като хора с увреждания, младежи без родители и пр. Много традиционна за България гражданска организация е Читалищато – „български културно-просветни сдружения в населените места“. Те възникват по време на Възраждането, редом с църковните и училищните настоятелства.
Неправителствените организации са основна част от гражданското общество или т.нар. трети сектор (след правителството и бизнеса). Ролята на тези организации за общественото развитие е особено значима и тя се променя заедно с промяната на средата, в която живеем. Гражданското общество може да бъде особено влиятелно върху решенията на властимащите, най-вече, когато е добре организирано. Хората, които са в неправителствените организации, посвещават знанията и уменията си за разрешаването на различни социални проблеми и това ги прави добре подготвени да водят диалог с властта (когато такъв е възможен) или да изискват действия, адекватни на нуждите на хората. Ето защо, някои от дейностите на неправителствените организации често провокират разнопосочни коментари от страна на политици и медии. Сред тези дейности е упражняването на т.нар. граждански контрол, когато изискват от институциите да са прозрачни, да отчитат дейността си по разбираем за хората начин, да поемат и изпълняват ангажиментите си в полза на обществото. Това е сред причините гражданските организации да стават обект на нападки или обвинения от страна на институциите, когато станат причина за тяхното „неудобство“. И все пак, не бива да забравяме, че гражданските организации по принцип не са насочени срещу държавата, а я допълват или реализират интереси и цели, които не могат да бъдат реализирани от нея, поради все по-сложните и бързо развиващи се обществени връзки.
Този сложен контекст и някои културни и исторически особености се отразяват върху познанството, доверието и участието на хората в живота на гражданските организации, а чрез тях и в обществения живот. Макар и работейки в обществена полза, неправителствените организации и приноса им за подобряване на средата, в която живеем, трудно се разпознават от голяма част от хората в България. 51% не могат да назоват нито едно НПО и съответно нямат мнение за тях.
Гражданските организации не само говорят за обществените проблеми, но и работят на терен за разрешаването им. От една страна, това включва предоставяне на услуги в образователната (всички форми на неформално образование), здравната (здравни медиатори, пациентските организации), социалната сфера (като доставчици на съвременни социални услуги), така че да се посрещат реалните нужди и да се намаляват държавните дефицити в тези области. От друга страна, натрупаните знания и опит използват в диалога си с институциите при формирането на политики и закони, като включват в процеса маргинализираните и най-уязвими групи, или най-неудобните въпроси, и насърчават повече участие и ангажираност на хората, които са засегнати от решенията. А в повечето случаи засегнати от политическите и законодателни решения сме цялото общество.