Демокрацията е система, която в нашата цивилизация се смята за най-добрата и съзвучна с правата на човека. Но демокрацията е и взискателна система. Тя работи добре, когато се прилага от интелигентни, отговорни и образовани граждани, които са в състояние да разпознаят общия интерес, разбират своя частен интерес и са в състояние да осъзнаят границите между тях, и защо гражданите имат отговорност за гарантирането и на двата вида интереси. За да бъде успешна, демокрацията се нуждае от гражданско общество.

Гражданското общество е демократично общество, активно в обществения живот, осъзнаващо предназначението си, което е в състояние да се организира за осъществяването на икономически, политически и социални цели.

Отправната точка на всяка дискусия за гражданското общество е отделния човек, способен да реализира себе си. Индивид, който участва в икономически, културни и други дейности, възникващи и развиващи се в местните общности. Обществото преживява непрекъснати и бързи промени пред очите ни. Старите форми на политическо и гражданско участие вече не са толкова значими или се видоизменят. Настоящият модел на десетилетия на представителна демокрация престава да изпълнява функцията си.

Значителен принос за кризите в системата на представителната демокрация има развитието на технологиите, което предизвиква много по-бърз обмен на идеи (Интернет, бързо действащ, премахващ ограниченията в комуникациите). Все повече и повече се набляга върху темата за демократично участие. За да участват активно в непрекъснато променящия се свят, с цел съзнателно да го променят, хората трябва да станат граждани, въоръжени с необходимите умения, не само знания.

  • Дефиниция на понятието

Едно ново понятие вече няколко години присъства по страниците на педагогическия печат у нас – учебната дисциплина „гражданско образование”. Гражданското образование представлява организирани, систематизирани образователни дейности, които имат за цел да предоставят на младежите и възрастните необходимото знание и умения за участие в политическия и социалния живот. То е мощно средство за демократизиране на държавата.

Гражданско образование е образование, обучение, повишаване на съзнанието, предоставяне на информация и извършване на дейности, с цел учениците да придобият не само знания и умения, но също и да оформят отношението и поведението си по отношение на основни ценности и механизми на демократичното общество и правовата държава: правата и задълженията на гражданите, уважение към различното, съпътстващи активното участие в демократичното общество, в името на демокрацията и върховенството на закона.

Гражданското образование се основава върху фундаменталните принципи за човешки права, многопартийна демокрация и върховенство на закона. По-специално се занимава с права и задължения, автономия, участие, принадлежност и уважение към многообразието. Валидно е за всички възрасти и социални прослойки и цели да подготви младежите и възрастните за активно участие в демократичното общество, посредством укрепване на демократичната култура. Гражданското образование има инструментална функция в борбата срещу насилието, ксенофобията, расизма, агресивния национализъм и липсата на толерантност. То спомага за социалното единство, социалната справедливост и общото благо. Укрепва усилията на гражданското общество гражданите да бъдат добре информирани, да получават знания и да развият демократични умения. Но то трябва да се съобразява с контекста на националното, социалното, културното и историческо наследство. 

  • Основни принципи

Принципите (наричани са още критерии за постигане на гражданско образование са основни, изходни начала, върху които се изгражда теорията на гражданското образование. При планиране на образованието, те трябва да се включват в подготовката на учебното съдържание, стратегиите на преподаване и институционалната организация на училището.

  • насоченост към свободното личностно развитие на всеки ученик; 
  • плуралистичност на идеите, изключваща всякаква идеологизация или обслужване на политически, етнически, религиозни и пр. интереси; 
  • гражданска ангажираност и активност; 
  • интердисциплинарност; 
  • интегралност; 
  • прагматично насоченост; 
  • ценностна значимост; 
  • диалогичност и дискусионност; 
  • поливариантност и многообразие.

Гражданското образование се свързва с интегралното формиране на ценности, знания и умения, необходими за мира, спазването на човешките права и демокрацията. То не бива да се изражда в самостоятелни елементи на образование за мира, спазването на човешките права и демокрациятаОсновните цели на обучението по гражданско образование е да научи подрастващите да признават и да ценят различията. При демократичното общество интеркултурният диалог усилва връзките между личната свобода,

общественото управление, чувството за колективна принадлежност. Гражданското образование трябва да включва поддържане на съответните социални и морални ориентации, изказвания и действия за оценяване на различията и в същото време да изтъква ролята на чувството за обща принадлежност. Въпросите за мира, демокрацията и гражданските права трябва да се разглеждат на няколко нива: локално, национално, регионално, глобално, като основното е локалното.

Гражданското образование е необходима част от цялостния образователен процес. То трябва да се отразява от учебните програми на социалните и хуманитарни предмети. Също така трябва да се отчита при подбора на учебни методи, организацията на отношенията в училище, извънкласната работа.

Образователните стратегии и дейности на гражданското образование трябва да отчитат голям брой фактори – демографски, политически, технологически и др. за да определят програмите, целите на обучение и социалната организация на училищната ефективност. Гражданското образование не трябва да търси временни решения на проблеми, а да ги заложи в учебните цели и програми.

  • Държавни образователни изисквания за учебното съдържание по Гражданско образование

В Република България дисциплината „Гражданско образование” се изучава в 11-ти и 12-ти клас на средното образование. Учебните програми по ГО се основават на:

  • Всеобщата декларация за правата на човека;
  • Конвенцията за правата на детето;
  • Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи;
  • Европейската референтна рамка за ключови компетентности;
  • Конституцията на Република България;
  • Изискванията за резултатите от обучението по учебния предмет гражданско образование в Държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка. 

Учебният предмет гражданско образование в ХІ клас поставя акцент върху гражданите, политиката и демокрацията; гражданите, правата и отговорностите; идентичностите и различията в обществото. В ХІІ клас акцентът пада върху гражданите, властта и държавата; гражданите и икономиката; България, света и глобалните проблеми.

Основните компетентности, които учениците трябва да овладеят включват всички форми на поведение, за да могат да участват ефективно в социалния живот и да разрешават конфликти при необходимост. Междуличностните умения са необходими за ефективното общуване и се прилагат както в личния, така и в обществения живот. Младите хора трябва да познават общоприетите правила за поведение, етикета и протокола в различните общества. Необходимо е да имат представа от понятие за лице, група хора, общество или култура, както и познания за историята им. Обучението по тази дисциплина дава знания за поддържане на добро лично и семейно здраве, хигиена и хранене. Гражданското образование дава широка гама от познания: опознаване на културата на европейските и другите общества, познаване на гражданските права и конституцията на Република България, както и правителствената политика. Необходимо е да се знаят и ролята и задълженията на институциите, отговорни за политиката на местно, регионално, национално, европейско или международно равнище (вкл. политическата и икономическа роля на ЕС), както и международните документи, свързани с тях (вкл. Хартата на основните права в Европейския съюз и договорите за обединение и  присъединяване). Основните фигури в местните и национални власти, политическите партии и техните програми също са обект на изучаване. Съществена част в образованието по тази дисциплина са и процесите на емиграция и имиграция, както и малцинствата в Европа и света. 

  • Чуждият опит

В България гражданското образование прави първите си крачки. Но има страни, в които то вече има стройна структура. Тук не става дума само за САЩ или Западноевропейските страни, а за държави, които са били в нашето състояние, но ни изпреварват по темпа и насоката на реформите.