Участие в обществени консултации на нормативни актове
Правото на гражданите да участват в изработването на нормативни актове е утвърдено както в международни документи, така и в националното право. Според Кодекса на добрите практики на гражданско участие в процеса на вземане на решения, одобрен от Съвета на Европа, участието в обществени консултации е една от формите на гражданското участие. По този начин гражданите и гражданските организации могат да заявят активна позиция, да предложат алтернативни решения, да отправят препоръки до институциите. Проектът на нормативния акт следва да се приема след консултиране с гражданите и организациите. Това е гаранция, че в него е отразен действително общественият, а не частният интерес на една малка група със силно лоби.
Възможността за участие в процеса на обсъждане и консултиране на законодателството е предвидена в Закона за нормативите актове (чл. 26, ЗНА). Преди внасянето на проект на нормативен акт за обсъждане и приемане от съответната институция, той трябва да бъде публикуван на нейната интернет страница. Освен проекта се публикуват и мотиви 4 те към него, които обосновават необходимостта от неговото приемане. Най-съществената част от процеса на консултиране е възможността в определен срок (най-малко 14-дневен срок) гражданите и организациите да представят предложения и становища по проекта. Институциите следва да разгледат представените становища и, ако са достатъчно аргументирани, да бъдат отразени в акта. Тези законови изисквания трябва да се прилагат и спрямо общинските съвети, когато се обсъждат и приемат правилници и наредби.
В допълнение към законовата уредба през 2009 г. Съветът за административна реформа към Министерския съвет утвърди Стандарти за обществени консултации, според които минималният срок за консултиране е 1 месец. Те съдържат изисквания и препоръки, които институциите трябва да следват, за да се провеждат ефективни обществени консултации. Създаден е и интернет портал за обществени консултации, където се публикуват проекти на нормативни актове и се търси обратна връзка от гражданите.
Иницииране на предложения за промени в законодателството
Освен в рамките на обществените консултации гражданите и организациите могат да участват в изработването на нормативни и политически актове, като непосредствено правят предложения за тяхното приемане от компетентните институции. Тази възможност е предвидена в Кодекса на добрите практики на гражданско участие, а като основно право е гарантирано в Конституцията, Закона за нормативните актове и Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
В Конституцията (чл. 45) е предвидено, че гражданите имат правото да отправят предложения и петиции до държавните органи. Процедурата, по която се извършва това, е уредена в законодателството. В ЗНА (чл. 18) се съдържа принципната възможност за гражданите и юридическите лица да правят предложения за усъвършенстване на законодателството. Тези предложения се отправят до институцията, която има правото да издаде нормативния акт, или до институция с право на законодателна инициатива. В национален контекст това са: Народното събрание (за приемане на закони; всеки народен представител има право на законодателна инициатива), Министерския съвет (за 6 упражняване на законодателна инициатива или за приемане на административни нормативни актове) и министрите (за приемане на административни нормативни актове). В местната власт това са общинският съвет (приемане на правилници и наредби) и общинските съветници (с право на инициатива).
Участие в заседания на общинския съвет и комисиите
На местно ниво гражданите могат да участват в заседанията на общинския съвет и неговите комисии. Според предвиденото в Закона за местното самоуправление и местната администрация (чл. 28), заседанията на общинския съвет и на неговите комисии са открити. Само по изключение общинският съвет може да реши отделни заседания да са закрити. Също така гражданите могат да присъстват на заседанията на общинския съвет и на неговите комисии, като заемат специално определените за тях места. Нещо повече – гражданите имат право да се изказват, да отправят питания, становища и предложения от компетентността на общинския съвет, кмета или общинската администрация, представляващи обществен интерес. Гражданите могат и да получават отговори от институциите на местната власт по ред, начин и в срок, определени в правилника за организация на общинския съвет.
Участие в обсъждането на общинските бюджети
Важна форма на гражданско участие на местно ниво е участието в обсъждането на общинските бюджети. Участието може да се осъществи в три етапа:
1. Гражданите и местната общност могат да се включат при изготвянето на проектобюджета на общината. Те могат да правят предложения за включване на отделни пера в проектобюджета. Това става чрез организиране на консултации, срещи и публични обсъждания с гражданите и местната общност (чл. 11 от Закона за общинските бюджети).
2. Проектобюджетът се представя от кмета за публично обсъждане от местната общност (чл. 11, ал. 6 от Закона за общинските бюджети). Датата на обсъждането се оповестява най-малко 7 дни предварително в местните средства за масово осведомяване. Публичното обсъждане се провежда по ред, определен от общинския съвет. За постъпилите предложения се съставя протокол, който се прилага като неразделна част на проекта на бюджет при внасянето му от кмета на общината за разглеждане от общинския съвет.
3. Гражданите и организациите могат да се включат с предложения и становища в рамките на разглеждането на проекта за бюджета от комисиите и общинския съвет (по реда на ЗМСМА). 10 По закон кметът е длъжен да информира периодично местната общност за изпълнението на бюджета (чл. 25 ЗОБ).
Иницииране от граждани на местен референдум, местна гражданска инициатива, общо събрание на населението
Гражданите могат да влияят пряко върху решенията на местно ниво чрез иницииране на местен референдум, местна гражданска инициатива и общо събрание на населението (Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление).
Местен референдум се провежда в община, район или кметство за пряко решаване на въпроси от местно значение. Тези въпроси трябва да са от компетентността на кмета (на общината, района, кметството) или на общинския съвет.
Предложение за провеждане на местен референдум може да бъде направено от инициативен комитет с подписите на не по-малко от 1/20 от гражданите с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на съответната община, район или кметство. Общинският съвет (ОС) обсъжда предложението за референдум, но не е длъжен 11 да вземе решение за провеждане. Когато предложението за произвеждане на референдум е подкрепено с подписите на не по-малко от 1/10 от гражданите с избирателни права в съответната община, район или кметство, ОС е длъжен да вземе решение за произвеждането му.
Местен отменителен референдум е възможността на гражданите да се произнесат по вече взето решение от ОС. Той може да се проведе в срок до един месец след обявяване на решение на ОС. Нужни са инициативен комитет и подписка на не по-малко от 1/10 от гражданите с избирателни права на съответната община. Кметът на общината определя датата на референдума. Този референдум трябва да се произведе в срок до два месеца от постъпване на искането.
Инициативният комитет (ИК) за организиране на подписката се състои от 3 до 7 членове. ИК трябва да формулира въпроса за референдума и да подготви бланките, върху които се събират подписите. Само граждани, които имат постоянен адрес на територията на съответната община, район или населено място, могат да подписват подписката.
• Срокът за събиране на подписи е 3 месеца от уведомяване на общинския съвет. След внасянето на подписката ОС трябва да я обсъди в едномесечен срок. •
Общинският съвет определя дата за произвеждане на референдума не по-рано от 45 дни и не 12 по-късно от 60 дни от решението за референдума.
• Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в него са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за общински съвет в съответната община и ако с „да“ са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели.
• Решението, прието на референдум, ако не е обжалвано, се обявява в тридневен срок от председателя на общинския съвет на официалната интернет страница на общината, в един регионален вестник и в една регионална електронна медия.
• Решението, прието с местен референдум, не подлежи на последващо одобрение от общинския съвет. Той приема акт, когато това е необходимо, за неговото изпълнение. Решението, прието чрез местен референдум, влиза в сила веднага след обявяването му.
Чрез местната гражданска инициатива (МГИ) гражданите правят предложения до общинския съвет, кмета на общината, на района или на кметството, или до областни или регионални органи на изпълнителната власт за решаване на въпроси от местно значение. Местната гражданска инициатива се осъществява чрез подписка, организирана от инициативен комитет на територията на съответната община, район, кметство или населено място.
При провеждането на МГИ има няколко важни етапа. За да започне МГИ трябва да се организира събрание на не по-малко от 50 граждани с избирателни права. На това организационно събрание гражданите вземат решение за стартирането на инициативата. Събранието трябва да:
1) одобри предложението, за което да се събират подписи на граждани; 13
2) да избере инициативен комитет от участващите в събранието лица, който се състои от 3 до 7 членове;
3) да одобри бланката за събиране на подписите;
4) определи срока и реда за събиране на подписите.
Провеждането на МГИ има следните важни изисквания:
1) Срокът за провеждане на инициативата и за събиране на подписи е до два месеца от провеждане на организационното събрание;
2) Само граждани с постоянен или настоящ адрес в съответното място могат валидно да подпишат подписката;
3) Срокът за внасяне на подписката в съответния местен или регионален орган на властта е два месеца от нейното стартиране;
4) Общинският съвет, кметът или органите на изпълнителната власт, до които е отправена местната гражданска инициатива, са длъжни да разгледат направените предложения и в едномесечен срок от връчването на подписката да обявят своето решение и предприетите мерки в интернет страницата на общината и в един регионален вестник.
За да е валидна подписката, трябва да е подписана от минимум 51 граждани с избирателни права.
Важен инструмент на пряката демокрация и гражданското участие на местно ниво е общото събрание на населението. То се провежда за решаване на въпроси от местно значение, които са от компетентността на съответния общински съвет или кмет. Общо събрание на населението се провежда в общини, райони, кметства, населени места и квартали с население до 10 000 жители.
Общото събрание се свиква по инициатива на най-малко 1/50, но не по-малко от 20 граждани с избирателни права с постоянен или насто 14 ящ адрес на територията на общината, района, кметството, населеното място или квартала към момента на формулиране на искането. На практика, инициативата на гражданите се упражнява с подписка, която се организира от инициативен комитет на граждани, състоящ се от 3 до 9 членове, включително председател.
Общото събрание на населението се смята за редовно, ако на него присъстват не по-малко от една четвърт от гражданите с избирателни права в общината, района, кметството, населеното място или квартала. Когато в определения час не са се явили посоченият брой граждани, събранието се отлага с един час, след което се провежда с онези, които присъстват. Техният брой обаче не може да бъде по-малък от една десета от всички граждани с избирателни права.
Решенията на общото събрание се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите. Решението се обявява от кмета на общината. Въз основа на решението на общото събрание в 7-дневен срок кметът издава заповед, в която конкретизира мерките за неговото изпълнение или внася предложение в общинския съвет за подготовка и приемане на съответно решение, правилник или наредба.