Какво е гражданско общество? Определенията са много и разнообразни и всичките претендират за правилност. Ако се върнем назад в историята ще видим едно от първите определения за гражданското общество, дадено от Емил Дюркем и то гласи: „Гражданското общество е сфера на многообразни частни интереси, където се формира общата воля, колективния дух. Държавата е само един изразител на общи интереси, създаден и утвърден в гражданското общество”. Доц. Петя Кабакчиева пък казва, че за да има гражданското общество е необходимо наличие на частни интереси и доверие”. Често гражданското общество е определяно, като трета сила, която премахва йерархичната зависимост между държава и граждани, други го определят като поощрител и изразител на социалните цели на хората. Едно от последните определения е на база изследване на CIVICUS, проведено в над 60 страни, включително и в България. Те определят гражданското общество, като „ арената, извън семейството, държавата и бизнес, където хората доброволно се сдружават за утвърждаването на общи интереси”. Което и определение да вземем, то не би отговаряло на действителността в България. Смело мога да твърдя, че изграден III-ти сектор, с постоянни и развити организации и голяма роля в обществото, в България не съществува. Тенденцията е положителна, но е необходимо не само време, а и усилия за цялостно подобряване на „облика” на неправителствените организации (НПО). Къде са НПО? С каква дейност се занимават? Защо не се реагира на обществено- важни проблеми? Защо е трудно развитието на III-ти сектор въобще? и т.н., това са само част от въпросите, които си задават социолози, политолози и др. анализатори. Според мен 12 са най-важните аргументи, в подкрепа на тезата ми за изключителната ми слабост на гражданското общество в България. Те са:
- Слабо гражданско участие.
- Слаба популярност и почти никакъв имидж. Не доверие, грешна представа за НПО и за III- я сектор, като цяло.
- Разминаване между дейността на организациите и интересите на хората.
- Не достатъчна познаваемост на дейността на НПО и слаба информация от тяхна страна.
- Насоченост към политически, а не към граждански, икономически и професионални функции.
- Слаба структура.
- Липса на стабилна мрежа.
- Слабо въздействие върху обществото.
- Слабо взаимодействие с властта, медии, частен сектор.
- Силна финансова зависимост от вън.
- Липса на прозрачност.
- Липса на опит и традиция.
Има редица други фактори, които са свързани или са следствия.
Слабото гражданско участие. То е основен проблем на гражданското общество в България. Членуването в НПО също спада към този аргумент. В България по последни данни от 2005 година са регистрирани 22 000 НПО. Повечето от тях не са реално и ефективно действащи. По голямата част от тях се създават и след няколко години поради неефективност и слаба заинтересованост от гражданите изчезват. Хората не желаят да участват в НПО, т. като те не отговарят на реалните обществени потребности. Напоследък стана ясно, че повечето от НПО се създават по опита от други държави, без да има нужда от тях в България. Това прави организациите и цялата структура на сектора, несвойствена и отдалечена от националните традиции и особености на българското общество. Наблюдава се ниско гражданско участие в НПО, в митинги, стачки и др. колективни действия. Нисък е броят на гражданите, които са правили каквито и да са дарения или са полагали доброволен труд. За разлика от развитите страни, където даренията са силно застъпени, а доброволния труд е един вид „задължителен” за всички. Редовно се провеждат различни прояви, свързани с прочистване, засаждане на дървета и т.н. Тези прояви в България не се ползват с широка популярност. Показателен е фактът, че преди няколко седмици се проведе пролетно почистване в по-големите градове, но участието на хората беше изключително слабо.
- Слабото гражданско участие. То е основен проблем на гражданското общество в България. Членуването в НПО също спада към този аргумент. В България по последни данни от 2005 година са регистрирани 22 000 НПО. Повечето от тях не са реално и ефективно действащи. По голямата част от тях се създават и след няколко години поради неефективност и слаба заинтересованост от гражданите изчезват. Хората не желаят да участват в НПО, т. като те не отговарят на реалните обществени потребности. Напоследък стана ясно, че повечето от НПО се създават по опита от други държави, без да има нужда от тях в България. Това прави организациите и цялата структура на сектора, несвойствена и отдалечена от националните традиции и особености на българското общество. Наблюдава се ниско гражданско участие в НПО, в митинги, стачки и др. колективни действия. Нисък е броят на гражданите, които са правили каквито и да са дарения или са полагали доброволен труд. За разлика от развитите страни, където даренията са силно застъпени, а доброволния труд е един вид „задължителен” за всички. Редовно се провеждат различни прояви, свързани с прочистване, засаждане на дървета и т.н. Тези прояви в България не се ползват с широка популярност. Показателен е фактът, че преди няколко седмици се проведе пролетно почистване в по-големите градове, но участието на хората беше изключително слабо.
- Слаба популярност и почти никакъв имидж. Недоверие, грешна представа за НПО и за III-я сектор, като цяло. Това е основна причина за слабото участие на гражданите. Наблюдава се недостатъчен интерес и активност, както от дейността така и от резултатите в работата на НПО. В повечето случаи, ако спрем хора на улицата и ги попитаме – имали НПО, какво е състоянието на III-тия сектор и т.н., повечето хора няма да отговорят, те дори не знаят какви са тези институции. Гражданското общество е възприемано по скоро като, „като партньор на властите, като бизнес консултант и като доставчик на социални услуги, от колкото, като ефективен канал, чрез който гражданите да могат да повлияват върху обществения живот”.
- Разминаване между дейността на организациите и интересите на хората. Това също е много важен проблем, т. като целта на НПО е да решават важни обществени проблеми. Наблюдава се неспособност на НПО да отговаря на ежедневните проблеми на хората. НПО трябва да се създават с оглед на българската действителност, т.е. съобразени с българските потребности, с важни обществени проблеми. Това разминаване в приоритетите води до отдалечаване на НПО от гражданите и засилва негативните нагласи и оценки към тях. Много от хората смятат, че НПО се създават не заради хората, а заради финансиране от вън. Те съществуват сами за себе си и нямат връзка с гражданите.
- Не достатъчна познаваемост на дейността на НПО и слаба информация от тяхна страна. Има организации, които са доста известни в България, имат изградена структура и мрежа в страната, но въпреки това много малко хора знаят, всъщност с какво се занимават. Дори понякога хората от самата организация не могат да дадат необходимата информация. Това увеличава още повече недоверието в НПО.
- Насоченост към политически, а не към граждански, икономически и професионални функции. Много са малко организациите, които имат за цел да решават граждански, професионални или икономически проблеми. Повечето от тях имат политическа насоченост, а точно това отблъсква гражданите и те не участват. Голяма част от хората биха се включили в организации, ако те отговарят на техните интереси и потребности. Например организации застъпващи се за човешките права, защита на потребителски групи са много разпространени. Например профсъюзите и синдикатите на учителите, таксиметровите шофьорите или пък организациите на докторите, които подпомогнаха наскоро състоялите се протестни действия.
- Слаба структура. Структурата определяна, като един от най-съществените проблеми, в следствие, на която и останалите показатели на гражданското общество са слабо изразени. НПО са затворени в своята професионална общност и не дават възможности на местни общности и граждани. Много от организациите нямат устав, цели и формулирана мисия. Липсва и система на саморегулация, т.е. нямат правилници за работа, финансови отчети, отчети за дейността и т.н.
- Липса на стабилна мрежа. Тя води до не координиран процес на НПО. Организациите са предимно в по-големите градове, а за да се реализира един проект се изисква мрежа, консенсус, координация. Не се подържат и връзки с други организации, както и сходни организации в чужбина, т. като повечето НПО са малки, липсват ресурси, нямат квалифициран екип.
- Слабо въздействие върху обществото. За разлика от други страни, в България НПО още не могат да се превърнат в обективен обществен фактор, които имат реално влияние при решаването на значими обществени проблеми. НПО присъстват повече в медиите индиректно, от колкото чрез резултатите си от проектите си. Например профсъюзите концентрират дейността си върху преговори с правителството и натиск за общи социални политики, отколкото върху защитата на трудовите права в частни компании.
- Слабо взаимодействие с властта, медии, частен сектор. Взаимодействието с държавата е слабо, дори и в повечето случаи държавата пренебрегва дейностите на III-я сектор. Само 20% получават, и то рядко, финансиране от държавата за осъществяване на проекти. Частният сектор също е безразличен към дейностите на гражданското общество и взаимодействието между тях е изключително слабо. Тенденцията обаче е в положителна насока т. като след влизането на България в Европейския Съюз се смята, че финансирането от вън ще спре и НПО трябва да започнат да го търсят именно от бизнеса, което ще се превърне в предизвикателство за целия III сектор. Връзката с медиите също са слаби. Проблемите идват от това, че НПО не могат да предоставят по значим за обществото вид своята дейност, което пък поражда затруднения и за самите журналисти. Така идеите на организациите остават неразбрани.
- Силна финансова зависимост от вън. Външното финансиране е основен източник за българските НПО. Това пречи на организациите да поемат инициативата и да търсят източници вътре в страната. Ясно става, че НПО започват да „мързелуват” и осъществяват дейност, според насочеността на финансирането, а не спрямо възникнал проблем. Това финансиране, прави организациите зависими и понякога не ефективни.
- Липса на прозрачност. Много често НПО са смятани за корупционни, усвояващи средства от международни фондове и работещи в частен интерес. Това мнение се поражда от няколко факта. Първо няма прозрачност на източниците и начините на финансиране на НПО, както и при извършването на конкурси за спечелването на самите проекти. Липсва и прозрачност при изпълнението на самите проектите.
- Липса на опит и традиция. Според мен това също е важен аргумент, т. като въпреки дългата история на гражданското общество в България, нямаме още напълно изградени традиции и опит в представянето на обществени проблеми. Много организации все още не знаят „точно какво трябва да правят”. Повечето граждански организации не се създават за да защитават граждански интереси, а те точно това трябва да правят. Въпреки слабостта на ГО в България, въпреки слабото гражданско участие, въпреки слабите организации, които рядко защитават интересите на хората, въпреки всички негативи, относно III-я сектор мисля, че вече сме тръгнали по правилния път и всички тези аргументи, които изброих по-горе в следващите години ще се променят. Вече са направени доста стъпки в тази насока. Има добра законодателна база. Появяват се множество НПО, които са разнообразни – екологични, бизнес, професионални и т.н., т. е. се дава възможност на много хора да участват. Все повече НПО разполагат с професионални екипи и членове, за съжаление рядкост, но поне стигат до реализирането на успешни проекти. По- дълго съществуващите организации, на база придобит опит, се ползват са по- голямо доверие и ако знаят как да съчетаят опит и гражданското участие, мисля, че ще започнем да имаме едно истинско ГО. Развитието на гражданското общество е важна характеристика на съвременното общество. Партньорството между правителството, бизнеса и НПО е в момента един от най- ефективите начини да се подобри стандарта на живот и да се постигне устойчиво развитие. Организациите на гражданското общество играят ключова роля за засилване гласа и ролята на различните представители на обществото при вземането на решения, които засягат техният живот. Има стремеж към напредък и развитие и доста усилия са насочени за постигане на силно гражданско общество. Гражданското общество в България трябва да работи активно за да подобри своя обществен образ и да направи своите дейности известни оценявани и подкрепяни от всички гражданите.