Какво представлява гражданството?
Традициите и подходите към гражданството се променят в хода на историята и по света, според различните държави, истории, общества, култури и идеологии, което води до много различни разбирания за понятието гражданството.
Произходът на гражданството може да бъде проследен до Древна Гърция, където „граждани“ са били тези, които са имали законното право да участват в делата на държавата. Въпреки това, не всеки е бил гражданин: робите, селяните, жените или чужденците с право на пребиваване, са били просто поданици. За тези, които наистина са имали привилегията да бъдат граждани, идеята за „гражданска добродетел“ или да бъдат „добри“ граждани е била важна част от понятието, тъй като обучение с участие не се е приемало само като право, но и на първо място като задължение. Гражданин, който не е изпълнявал своите задължения, се е считал за социално деструктивен.
Понятието гражданство е отразено и в съвременното най-общо разбиране за гражданство, което се отнася за правните взаимоотношения между човека и държавата. Повечето хора по света за законни граждани на една или друга национална държава, а това им дава правото на определени привилегии или права. Да бъдеш гражданин налага също така и определени задължения по отношение на това, което държавата очаква от хората, които са под нейна юрисдикция. Следователно, гражданите изпълняват определени задължения към своята държава и в замяна на това те могат да очакват защита на техните жизнени интереси.
Понятието гражданство, обаче, е далеч по-многопластово от законното гражданство. Днес „гражданството“ е много повече от правна структура и е свързано, наред с други неща, и с чувството за принадлежност на отделния човек, например чувството за принадлежност към дадена общност, която може да оформя и повлиява директно.
Тази общност може да бъде определена чрез различни елементи, например, споделен етичен кодекс, идентичен набор от права и задължения, лоялност към всеобщата цивилизация, или чувство за идентичност. В географски смисъл, „общността“ обикновено се определя на две основни нива, като се прави разграничение между местната общност, в която живее човекът, и държавата, към която същият човек принадлежи.
Във взаимоотношенията между човека и обществото можем да разграничим четири измерения, които се свързват с четирите подсистеми, които можем да разпознаем в дадено общество и които са основни за неговото съществуване: политическо/ правно измерение, социално измерение, културно измерение и икономическо измерение
Политическото измерение на гражданството се отнася до политическите права и отговорности спрямо политическата система. Развитието на това измерение трябва да се постигне чрез познаване на политическата система и популяризиране на демократичните нагласи и уменията за участие.
Социалното измерение на гражданството се отнася за поведението между хората в обществото и изисква някои мерки за лоялност и солидарност. Социалните умения и познаването на социалните взаимоотношения в обществото са необходими за развитието на това измерение.
Културното измерение на гражданството има отношение към съзнанието за общото културно наследство. Това културно измерение трябва да се развива чрез познаване на културното наследство и на историята и чрез основни умения (езикова компетентност, четене и писане).
Икономическото измерение на гражданството засяга взаимоотношенията между един човек и трудовия и потребителския пазар. То се отнася за правото да работиш и за минималното ниво на съществуване. Икономическите умения (за свързани с работата и други икономически упражненията) и професионалното образование играят ключова роля за изпълнението на това икономическо измерение
Тези четири измерения на гражданството се постигат чрез процесите на социализация, които се осъществяват в училище, семействата, гражданските организации, политическите партии, както и чрез асоциации, масмедии, квартални групи и групи връстници.
Що се отнася до четирите крака на стола, всеки човек трябва да може да упражнява четирите измерения по един балансиран и равномерен начин, като в противен случай гражданството ще стане нестабилно.
Какви чувства на принадлежност намирате у себе си?
Когато сме част от една общност, ние можем да ѝ повлияем, да участваме в нейното развитие и да допринесем за нейното благосъстояние. Следователно, гражданството се разбира и като практика – практиката да играем активна роля в нашето общество. Това участие би могло да бъде в нашия квартал, във формална или неформална социална група, в нашата държава, или в целия свят. Идеята за активно гражданство предполага работа за подобряване на нечия общност чрез участие, за да се повиши качеството на живот на всички членове на общността. Демократичното гражданство е тясно свързано понятие, което подчертава схващането, че гражданството трябва да се основава на демократични принципи и ценности като плурализъм, уважение на човешкото достойнство и върховенство на закона.
Считате ли себе си за активен гражданин?
Член 15 от Всеобщата декларация за правата на човека признава правото на гражданство, правото за смяна на гражданството и правото никой да не бъде лишаван от гражданство. Правото на гражданство се потвърждава и в много други международни инструменти, включително в Европейската конвенция за гражданството на Съвета на Европа (1997г.). В контекста на международните норми „националност“ и „гражданство“ обикновено се използват като синоними. Това се отнася и за Конвенцията, както е посочено в нейния Обяснителен доклад4: националност „… се отнася към определени правно взаимоотношение между човека и Държавата, което е признато от Държавата … по отношение на въздействието на Конвенцията, изразите „националност“ и „гражданство“ са синоними“.
Правото на гражданство е изключително важно поради използването му в ежедневния живот на хората във всяка държава. Да бъдеш признат за гражданин на една държава има много законови предимства, които могат да включват, в зависимост от държавата и наред с други, правото на глас, на заемане на публични длъжности, на социално осигуряване, на здравни грижи, на обществено образование, на постоянно местожителство, на собствена земя, или на участие в заетост. Въпреки че всяка държава може да определи кои са нейният народ и граждани и какви права и задължения имат те, международните документи за правата на човека налагат някои ограничения на държавния суверенитет върху регламентирането на гражданството. По-конкретно, универсалният принцип за правата на човека за забрана за дискриминация и принципа, че не трябва да бъде допускана бездържавност, ограничава свободата на действие на държавата спрямо гражданите.
Участието в политическия и културния живот е фундаментално човешко право, признато в редица международни споразумения за правата на човека, като се започне с Всеобщата декларация за правата на човека, която предвижда правото на участие в управлението и свободни избори, правото на участие в културния живот на общността, правото на мирни събрания и сдружения и правото да членува в професионални съюзи. Участието е основен принцип на правата на човека и е условие за ефективно демократично гражданство за всички хора.
Участието е един от водещите принципи на Конвенцията за правата на детето. В този договор се посочва, че децата (всички хора на възраст под осемнадесет години) имат правото гласът им да бъде чут, когато възрастните взимат решения, които ги засягат, а на техните възгледи да се придава значение, съответстващо на възрастта и зрелостта на детето. Те имат правото да се изразяват свободно и да получават и споделят информация. Конвенцията признава потенциала на децата да влияят на взимането на решения, които се отнасят за тях и да споделят възгледите си, а следователно и да участват като граждани и активни страни в промяна.
Без пълният набор човешки права, достъпът до участие става труден и дори и невъзможен. Лошото здравеопазване, ниските нива на образование, ограниченията на свободата на изразяване, бедността и т.н. оказват въздействие върху нашата способност да участваме в процесите и структурите, които засягат нас и нашите права. По същия начин, без участие, достъпът до много от човешките права е труден. Именно чрез обучение с участие ние можем да изградим общество, което се основава на човешките права, да развием социална сплотеност участие, да направим така, че гласът ни да бъде чут от взимащите решения, да постигнем промяна, и евентуално да бъдем субекти, а не обекти на нашия собствен живот.