Местното самоуправление е най-близката до хората публична власт. Познаваме ли обаче достатъчно добре нашата роля като граждани в управлението на общините?

Според много хора ролята ни на граждани се изчерпва с това да дадем гласа си при избора на кметове и общински съветници, които да управляват от наше име. В тази статия ще се опитаме да погледнем отвъд местните изборите, за да покажем поне част от разнообразните начини, по които всеки от нас може да участва като гражданин във вземането на решения в общините и да контролира провежданите местни политики.

Какво всъщност е гражданско участие?

Гражданското участие означава да бъдем активни в разрешаването на проблеми от обществено значение. За да го направим, трябва да инвестираме част от своето време, познания, усилия и други ресурси. Доколко участието ни е било ефективно, ще можем да измерим през постигнатите резултати. Обикновеното критикуване “на маса” или недоволството в социалните мрежи не са гражданско участие, защото, дори и да включват ясно изразени позиции, тези действия рядко водят до това да обединим усилията си с някого и да променим нещо на практика в публичната среда.

По сходен начин можем да разграничим и гласуването на избори от бойкотирането на изборите. Като гласуваме, чрез гласа си ние заедно избираме хората, които ще управляват от наше име за дълъг период от време. Бойкотът обаче не променя начина, по който функционира веднъж избраната власт. Правомощията на избраните кандидати си остават със същата валидност, без значение дали избирателната активност е била 30% или с 80%.

Гражданите могат да участват по разнообразни начини в местното самоуправление. Част от формите на участие са реки и формално регламентирани в българските закони. Друга част произтича по подразбиране от конституционно гарантираното право на гражданите да се сдружават свободно (чл. 44). В демократичните държави публичната власт произтича от народа. Ето защо, когато местната власт консултира публичните политики с гражданите, силно се величават шансовете да вземе по-адекватни решения, отговарящи по-добре на обществения интерес.