Гражданското общество е един от най-силните пазители на европейските ценности и е неделима част от нашия начин на живот. През последните години ставаме свидетели на появата на все повече заплахи за демокрацията, свиване на гражданското пространство и постепенно отстъпване от принципите на върховенството на правото в страните членки на ЕС. Необходимо е да преосмислим и променим начина, по който Европейският съюз достига до гражданите си, като разработим всеобхватна стратегия за обществена ангажираност. Гражданското общество в Европа е в опасност и повече от всякога се нуждае от нас да го защитим. Настоящият документ за застъпничество призовава за:
➡ промяна в законодателството и политиките на ниво ЕС и в страните членки;
➡ постоянен достъп на гражданските организации до дебати за политиките и процесите на ниво ЕС;
➡ засилване на съществуващите механизми за консултиране;
➡ достъп до устойчиво финансиране.
Призоваваме Европейската комисия да включи посочените четири сфери, създадени с цел защита и разширяване на гражданското пространство, в Стратегия на ЕС за гражданското общество, под формата на комуникационен документ в рамките на оставащия си мандат.
- Какъв е залогът и защо се нуждаем от промяна?
Гражданските организации (ГО) предоставят директни услуги, обучават и мобилизират общности, оказват застъпничество от името на други, събират данни и информация, следят за прилагането на права и политики и държат органите на властта отговорни. Агенцията на Европейския съюз за основните права признава ролята ни в опазването на човешките права на местно, национално и регионално ниво. Чрез гражданските организации, хората могат да участват активно в политическия, икономическия, културния и обществен живот и са свободни да упражняват правото си да се себеизразяват, събират и сдружават.
Въпреки нашите усилия и постижения, докладите относно свиващото се гражданско пространство в някои страни членки са особено актуални през последните години. Тази негативна тенденция се потвърждава и от изследванията на Службата на Европейския парламент за парламентарни изследвания, Агенцията за основни права, Универсалния периодичен преглед на ООН, както и проучванията на различниакадемични институции и мозъчни тръстове. Гражданските организации не могат сами да се противопоставят на това явление, още по-малко тези, намиращи се в страните членки, където върховенството на правото е в криза. Те се нуждаят от подкрепата на европейските институции, като последните се намират в уникалната позиция да ги защитят и заедно с това да окажат политически и финансов натиск на правителствата, които ограничават средата на дейност на гражданското общество.
Защитата на гражданското общество и средата, в която упражнява дейността си, не са важни само за гражданите. Това е и инструмент за укрепване легитимността на ЕС и гарантиране на общественото доверие. Институциите на ЕС не могат сами да прилагат конкретни политики и да пазят европейските разпоредби и ценности. Те също така не могат да посрещнат и сериозните предизвикателства като икономически кризи, пандемии, миграция, изменение на климата или войни в непосредствена близост, без подкрепата на гражданските общества. Настоящият военен конфликт в Украйна нагледно показва изключителната роля, която гражданското общество играе във времена на криза и защо то е ключов съюзник както на правителствата, така и на европейските институции. Ние допълваме усилията на правителствата да осигурят на хората, засегнати от войната, колкото се може по-безопасно и бързо дом, храна, консултации и подкрепа. Нашият капацитет за мобилизация, насочен към смекчаване на въздействието на конфликта, подобрява общия отговор на ЕС за оказване помощ на жертвите на войната.
Европейският съюз се намира също така на ръба на важен преход. Целите на политиките, заложени, например, в Европейската зелена сделка или в ангажимента за дигитализация, няма да бъдат постигнати без гражданското общество да отрази социалното недоволство. Въпреки, че гражданските организации са част от разговора, често липсва ефективен диалог и сътрудничество с органите на властта, което възпрепятства реалното участие на организациите в процеса на вземане на решения. Ето защо, отношенията между гражданските организации и ЕС трябва постепенно да се променят, насочвайки се към по-приобщаващ и включващ подход. Формирането на политики “отгоре-надолу” все по-често се подлага под съмнение от гледна точка на демократичните политики. ЕС трябва да започне да мисли стратегически за възстановяване на връзката със своите граждани. Не може да очаква подобна промяна да се случи само чрез институциите в Брюксел и страните членки, част от които се противопоставят и оспорват европейските закони и ценности. За осъществяването на истинско ангажиране, ЕС трябва да се свърже директно с гражданите и чрез техните естествени посредници – гражданските органзации, които са особено подходящи за тази цел.
Европейските институции разполагат само с няколко ефективни инструмента, с които да защитят гражданското общество и да прекъснат негативната тендеция. Европейският парламент наскоро одобри доклад относно статута на европейските трансгранични сдружения и организации с нестопанска цел, който има за цел да укрепи гражданското общество в Европа. Парламентът гласува и в полза на предложения за противодействие на репресивните мерки срещу гражданското общество в Европа. Предложенията призовават за създаването на всеобхватна стратегия за гражданското общество и европейски индекс за гражданското пространство; справедливи правила и финансиране за гражданския сектор в рамките на ЕС, както и осигуряване на благоприятна среда на организациите с нестопанска цел. Това са само част от многобройните мерки, които ЕК трябва спешно да одобри и приложи, наред с други инициативи, които ще помогнат на гражданското общество да преодолее настоящите предизвикателства.
- Гражданското общество е неделима част от европейския начин на живот
Ако гражданският дух и инициативи не съществуваха, Европейският съюз би функционирал по коренно различен начин като правен ред и общност, изградена на определени ценности. Мерките и политиките в защита на климата са възприети, например, благодарение на информационните кампании, участието и дейностите на трансграничните мрежи на гражданското общество. Гражданските организации успешно подкрепят намаляването на емисиите от газ и замърсяване в европейските градове. Също така, те работят със страните членки за насърчаване на половото равенство, демокрацията, върховенството на правото и отчетността на правителствата пред гражданите им. Гражданските организации играят важна роля и в защитата на правата на бежанците и други уязвими групи. Без гражданското общество, антиутопичните сценарии за неуловима корупция, престъпления, които не влизат в съд и ненаказуемо нарушаване на човешките права, биха се превърнали в реалност в Европа.
Гражданските организации имат жизненоважен принос за Съюза. Те предоставят услуги, ангажират се с различни общности, повишават осведомеността, застъпват се от името на други, събират данни и информация, и държат органите на властта отговорни. Независимо дали те оперират на местно, регионално или национално ниво, тези организации имат ключова роля в опазването на човешките права. Те се застъпват за ценности и права, които са се превърнали в ДНК-то на ЕС и заедно с това играят важна роля в прилагането на европейските политики.
Имайки предвид широкия спектър от граждански организации в ЕС и дейностите им, които ги свързват с обществото, те имат съществен принос в насърчаването, наблюдаването и защитата на основните права и върховенството на правото или казано с други думи – основополагащите принципи на ЕС. Техният принос към самата интеграция в ЕС е жизненоважен. Съюзът е изграден на основата на ценности включващи значимостта на гражданския диалог за реализиране на неговите цели. Ефективният диалог изисква ангажираност и желание от всички заинтересовани страни. Представлявайки обществения интерес, ГО наблюдават ефекта от публичните политики и политическия дискурс върху живота на гражданите и предават тази информация на лицата , определящи политиките, подобрявайки по този начин, качеството и ефективността на самите политики. Способността на ГО да свържат нуждите и предложенията на обществото с тези, които изработват политиките е още по-важна с оглед на нарастващата сложност и липсата на достъп до процесите на вземане на решения, особено на ниво ЕС.
Независимо от това, че международната общност, заедно със страните членки и институциите на ЕС, все повече признават значимостта на гражданските организации, чрез договори [1], споразумения за партньорство и други официални процедури, тяхната роля все още не е призната в пълния си потенциал. ЕK често изтъква важния принос на ГО в мониторинга на състоянието на върховенството на правото, демокрацията и основните права, но въпреки това гражданските организации са изправени пред предизвикателства, които остават непризнати и неразрешени. Когато демократичните принципи биват предизвикани, а ценностите на Съюза подкопавани, на гражданските организации трябва се предостави поле за ефективно ангажиране и принос към процеса на вземане на решения на ниво ЕС.
- Сфери, в които трябва да напредваме заедно
ЕС е създал механизми, чрез които да си взаимодейства, подкрепя и защитава гражданското общество, но въпреки това те не са достатъчно ефективни, а цялостният подход на Съюза е по-скоро слаб и разпокъсан. Многобройните инструменти, различните практики, както и законовите и институционални стандарти, поставят под въпрос и ограничават полето за действие на гражданските организации. Необходимо е да получим подкрепа в следните сфери:
3.1. Граждански диалог и участие в процесите по вземането на решения
Институциите, разполагащи с правомощията да инициират и приемат законодателство на ниво ЕС, прилагат различни методи за взаимодействие с гражданското общество. Европейският парламент, например, прилага открит, често неформален подход, чрез който ГО могат сравнително лесно да предоставят дадена информация на членовете на ЕП и техните съветници. От друга страна, Европейската комисия е възприела по-формален подход за диалог с широката общественост – чрез консултации. Тази форма на комуникация рядко предлага достатъчна възможност на ГО да представят в дълбочина своите мнения и анализи. Освен това, няма официално установени канали, по които ГО могат да изискат от ЕК да започне консултации по конкретни предизвикателства, с които се сблъскват участниците в гражданското общество, като небалансираното разпределение на вътрешни средства или клеветнически кампании, ръководени от правителства. В противоположния край на спектъра, Съветът на ЕС не разполага с никаква процедура за провеждане на консултации с ГО относно своите дейности (законодателни или не), които в повечето случаи остават непрозрачни. Изключително рядко, ако дори изобщо, гражданските организации са поканени да се обърнат към работни групи и други конфигурации на Съвета. И нещо много важно – нито една от горепосочените институции не разполага с контактна точка за ГО, където организациите да отправят своите опасения (т.е. система за ранно предупреждение). Системата за споделяне на виждания „Споделете мнението си“ не е достатъчна за тази цел, тъй като тя се основава на строг набор от теми, а липсва хоризонталния подход. Като цяло, достъпът до публична информация свързана с работата на инстиутциите на ЕС, е твърде сложен и объркващ, за да бъде функционален.
Би могло да се обобщи, че в начина, по който ЕС общува със структурите на гражданското общество липсват отвореност, прозрачност и структуриран подход. Европейският съюз трябва да инвестира повече в приобщаване и участие чрез граждански диалог. Трябва да преразгледа процесите за участие на гражданското общество в изработването на политиките на ЕС и да създаде нови инструменти, които да отговарят на съвременните нужди и предизвикателства. Отделянето на повече ресурси в тази насока е повече от необходимо[2].
3.2. Достъп до финансова подкрепа
Не всички граждански организации имат достъп до програмите на ЕС за финансиране. ЕС има няколко програми за подпомагане на гражданския сектор. Те обаче, не са лесно достъпни особено за по-малки организации, не покриват всички дейности осъществявани от тях (например водене на стратегически дела) и могат да носят известни ограничения, според вида дейности и географско разположение. Откриването на програмата Граждани, равенство, права и ценности (ГРПЦ), която е част от Многогодишната финансова рамка 2021-2027 г. е развитие в положителна посока, но въпреки това са необходими допълнителни стъпки, за да могат гражданските организации да получат равен, справедлив и неограничен достъп до всички финансови инструменти на ЕС. Средствата на ЕС за ГО трябва да бъдат подложени на старателна оценка, като се коригират критериите им за достъпност и отчитане, така че организациите, работещи на различни нива (международно, национално и местно), включително по-малки, базирани в общността организации, да имат достъп до тях. Грантовете трябва да се фокусират върху реалните нужди на ГО и общностите, които те подкрепят. Тежката административна обремененост, която е свързана с тях, трябва да бъде намалена, а процедурите за кандидатстване трябва да са по-гъвкави и всеобхватни. Също толкова важно е гражданските организации да участват в етапите на проектиране, изпълнение и мониторинг на различните фондове, за да се направи достъпът до финансова подкрепа по-отворен и прозрачен.
3.3. Правна рамка защитаваща гражданското общество
Докато страните члени за задължени да уважават независимостта на субектите на гражданското общество, неправомерната намеса от страна на правителствата в тях се превърна в притеснителна тенденция. Ограниченията върху свободата на събирания, сдружаване и изразяване, както и промените в съответните регулаторни рамки в страни от ЕС, възпрепятстват работата на ГО и ги излагат на риск. ЕС трябва да предприеме мерки за защита на гражданското общество и да обърне тази тенденция.
Досега ЕС нито е признал изцяло ролята на гражданското общество в правния си ред, нито е обърнал внимание на повечето от предизвикателствата, пред които то е изправено. Части от законопроекти (например предложението за директива против-ССПНСУО) си поставят за цел да засегнат ключови проблеми, но все още обхватът ѝ е прекалено ограничен, имайки предвид широкия спектър от заплахи. Необходими са повече такива законодателни инициативи за справяне с тези предизвикателства. В допълнение, трябва да се създадат механизми за по-добър мониторинг на намесата и ограниченията създавани от държави членки върху дейността на ГО, включително и правни, и политически инструменти, които да ги държат отговорни. Общи изисквания за регистрация и други минимални стандарти в целия ЕС са друг пример за това как Съюзът би могъл да защити организациите от правителствени атаки[3]. Тези регулации биха могли да бъдат мощен способ за ГО в държави, където гражданското пространство е подложено на ненужни и непропорционални ограничения, но също така може и да засили позициите на гражданския сектор в добре развитите демокрации.
- Стратегия на ЕС за гражданското общество: пътят напред
Имайки предвид горепосочените опасения, ние, гражданските организации в ЕС, включително инициативата Презареждане на застъпничеството за права в Европа (Recharging Advocacy for Rights in Europe – RARE), призоваваме Европейската комисия да разработи Стратегия на ЕС за гражданското общество, която го признава не само като основен елемент на демокрацията, но и засилва решаващата му роля за защита на правата и ценностите на ЕС. Стратегията на ЕК трябва, под формата на комуникационен документ до Съвета и Европейския парламент, да опише как ГО могат по-ефективно да участват в изготвянето на закони, политики и програмни процеси на ниво ЕС. Подобна стратегия не просто ще ги запази и защити, но и ще разшири гражданското пространство в целия Съюз. Без нея гражданските организации ще станат още по-уязвими, а ценностите на ЕС ще бъдат подкопани. Съюзът е толкова силен, колкото е неговото гражданско общество. Тази стратегия ще укрепи европейските институции и гражданските организации и ще помогне на гражданите да имат по-ефективна роля в създаването на политиките в Съюза.
Нашето виждане за стратегията поставя акцент върху необходимостта от споделеното разбиране за ценностите от институциите на ЕС и страните членки. Съответно предложените мерки следва да се отнасят както на ниво Съюза, така и на национално равнище. На ниво институции на ЕС стратегията трябва да има за цел установяване на цялостен подход към ГО, отразен чрез целенасочени законодателни инициативи, институционални промени в органите на Съюза, както и финансово програмиране:
4.1. Законодателни инициативи
Като част от стратегията Европейската комисия би могла да вземе предвид:
- определяне на ясен ангажимент за предлагане на законодателство за Статут на европейски трансгранични сдружения и за минимални стандарти за организации с нестопанска цел;
- проучване на изменения в съществуващите инструменти на ЕС за съхраняване правото на гражданските организации да участват в (социалния и политически) живот и по-голям достъп до определяне на дневния ред и политика, като се вземат предвид съществуващите добри практики в рамките на агенциите на ЕС (напр. специалните организационни звена за заинтересованите страни и гражданското общество в рамките на Агенцията за основните права и Агенция на ЕС в областта на убежището, както и тематични и хоризонтални консултативни форуми);
- oбмисляне на начини за официално включване на гражданските организации в процеса по оценяване прилагането на правото на Съюза чрез формати, равнозначни на тези на контактните групи.
4.2. Инициативи относно политиките:
Европейската комисия трябва да:
● Проучи различни начини за официално включване на гражданските организации в прилагането на политиките на ЕС, включително чрез търсене и разчитане на информация от ГО относно изпълнението на европейските политики на национално ниво.
● Развие допълнително съществуващия механизъм за Върховенство на правото, който да провежда периодичен мониторинг върху зачитането на човешките права, отнасящи се до свободната и независима дейност на гражданските организации (напр. правото на събиране, сдружаване, изразяване и т.н.) въз основа на Хартата на основните права на ЕС и допълнителни стандарти на Съвета на Европа. Този механизъм трябва да включва препоръки към конкретните държави, които ще бъдат под мониторинг на определени периоди;
● Създаде официални начини, чрез които гражданското общество да подпомогне дейността на ЕК в поддържането на европейските ценности, като например при действия в нарушение, а също и при прилагането на уредбата за условията свързани с бюджета на ЕС както и в Следващо поколение ЕС (NextGenerationEU);
● Да създаде гаранции, че ГО ще бъдат своевременно и ефективно предпазени от обратна реакция от страна на правителствата във връзка с тяхната работа като пазители на европейските финансови интереси и основни ценности.
4.3. Изработване на програми
Европейската комисия трябва да:
● Изработи средносрочни и дългосрочни схеми за финансиране, чрез които гражданските организации да могат да се включат в изработването на програмата и политиките на Съюза, както и да бъдат улеснени при осъщетсвяване на застъпничество основано на права и факти.
●Извърши независима оценка на прилагането на принципа за партньорство в инструментите за финансиране във всички държави членки, за да гарантира смисленото участие на гражданските организации във всички етапи на управлението на фондовете, включително и в изготвянето и изпълнението на програмите, както и тяхното наблюдение и оценка.
4.4. Мерки на национално равнище
От изключително значение е тази стратегия да насърчи страните членки да:
· Приемат национални стратегии за гражданското общество, с които да се подсили прилагането на стратегията на ЕК, с оглед премахване на пречките и създаване на благоприятна правна и политическа среда за гражданското общество във всяка една държава членка на ЕС и
· Предприемат конкретни мерки на национално равнище с цел допълване на съществуващите схеми на ЕС за финансиране с национални средства, особено в програмите и инициативите, които се стремят към популяризиране на европейските ценности.